ХуЛите - Еми-Грацияс

В последния час на последния ден на последната година, която почти можеше да се похвали, че е изтекла успешно, се случи чудо: бутилката пукна, както се очакваше, но от нея изхвръкна опиянено ангелче:
"Хлъц... Догодина - на бира."

Прелетя засукано между чашите и успешно се приводни в олятото, в края на масата. Всички разтъркваха угоени очи и си чукаха с показалец по чутората, така че и то реши да направи същото, докато съдбовен вик не му отне концентрацията:
"Малееее, още едно!"

Каналите за нелегална емиграция, незнайно защо, всяка година минаваха през бутилките на семейство Петрови и на домакините почти им бе писнало да обясняват на новите гости, че няма да спечелят от тотото, а напротив - напролет ще цъфне сержант Гуцев да ги разпитва и да пеят за пореден път, че не са съучастници на Всевишния, камо ли, пък - на Луцифер...

Разбраха се: този път - нито дума! Забучиха го удобно в елхата да си чака Второто пришествие и се наздрависаха за успешната година.