ХуЛите - Родина

Колко за нея са ставали пръст,
със кръвта на колко тя е поена?
Земя тъй свидна - две крачки на кръст,
наричам я с име свято - Родина!

Със клеймо на тринадесет века,
под слънце и под крилото на прилеп,
във словата следите и́ екнат
с дъх на поети недраги, немили.

Войводски закърмен някак тъжа
за онази голяма България
и свела е сякаш в мене крила
челичената вяра на Вапцаров,

че спомен скъп са родните места
по Ва́рдара, Егея и Струми́ца
и как с кръв майчина да се деля,
със Македония - таз мъченица!

И щъркелът излюпен на комина
от юга топъл в пролет се отрича -
сто клюна кал и съчки, но в Родина,
като за майки две се тя обича!