ХуЛите - След като е била

Ръката, мълчаща, жигосва се с огън,
а сякаш тя плува във него.
И никакви белези, болка и горест
не са ѝ мечтите отнели.
Косата на кок и дъжд във очите
печатат със поглед в полето,
дошлият от Запад безмълвен бял вятър,
потънал в горещото жито.
Пак тракат машини,
прогресът вилнее -
във устните ѝ цигара,
последната дума на разказ кошмарен -
тя - от пот и умора, скучае.
Косата до долу - бесилка във рая
на тихото ѝ будуване,
а вятърът пише отново в съня ѝ
онази копривна въздишка,
нажарила кожата,
пробила деня
в утайка кафе на скръбта ѝ.
Броят до стотинка дълга към небето
за минали полети кредити,
фалират сърца, подписали с дявола
цената на философския камък.
Пак душът студен е
и свирят тръбите,
продират скръбта си в желязото,
онези сълзи, изтекли във времето,
когато жена тя била е.