ХуЛите - Кръстопътно затишие

Дошъл си и си тръгнал, без да знам.
Дъха ти аз защо ли не усетих?
Къде потегляш – непознат и сам –
по стръмни, неизбродени пътеки?

Прегърнала съм чаша с липов чай
и мисля – в тази ненормална зима,
че можеше да кажеш две слова,
с които да позная, че те има.

И върнеш ли се – миг да постоиш,
преди да си прекрачил прага,
ще те посрещна с пачещи очи –
защото аз не мога да избягам.

Душа разпънала на кръстопът,
у тебе ще притихвам неусетно,
докато слушам как шепти снегът,
преди отвън напълно да просветне.