Сбогуване с лястовичата душа

Автор: mariq-desislava
Дата: 18.01.2021 @ 10:33:25
Раздел: Поезия


Върлинестите снегове отдавна
профучаха,
и те отнесоха
в обречените ветровити редове
на постоянната тъга.

Не искам да се сбогувам
с абсурдността на всички
човешки думи,
които никога не са означавали нищо,
особено сега,
когато страховете треперят
от дълго сдържаното си изгнание
и прииждат с назъбените слънца на самотата.

Ти няма как да знаеш
в колко нестройни сенки живях,
докато те открия -
чист и почти безтелесен
върху арките на рухналото минало
като финал на демонично и безкрайно ези-тура.

Навярно ще достигаш понякога до мен,
някъде от светлото ще ме откриваш
с лястовичата си душа,
макар че пролетта не се предвижда
да настъпи без теб
и без твоето надвиснало докосване -
поляна, пълна с тишини.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=197286