Диханието Божие

Автор: Samanda
Дата: 07.01.2021 @ 11:45:37
Раздел: Поезия


От древни времена обречен е поетът
с перо да разравя истини сред огън.
Поривът - пламък до връх го извежда,
духът му заледен завлича го в бездна.

От дъно дълбоко поетът изравя бисери.
Освен с криле, Бог го е дарил и с хриле.
Вселената познава ли същество друго –
във вода да плува и да лети в небето?

С разпятие неотменно Бог обича поета.
Падне ли мрак, постила му лунна пътека.
Приканва понякога и лукавия да му е гост,
да знае коѝ разпнал Безгрешния на Кръст.

Танцът словесен нима е дихание Божие?
Ронят се римите от пламтящо оперение.
Душа да изваеш със слово – не е занаят,
а докосване след жажда до Светия Граал.

Samanda

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=197240