Мъжделиво приковаване на поколение Х
Автор: mariq-desislava Дата: 28.12.2020 @ 14:25:59 Раздел: Поезия
Докоснати от безкрая
и от невъзможните дарби на мрака
все още чакаме с незрящото небе
в нас да се смирим.
Умеем да страдаме
с примамливата неизбежност
на изгубено поколение,
да прощаваме,
без да бъдем опростени,
да обичаме сгромолясващо,
без недомлъвки.
За всяка любов се умира.
За всеки живот се възкръсва.
Отвъд е нашето свърталище
и ще заплатим ненужната цена
за собственото си опустошение
с изрезки от бленувано минало,
със спомени от бъдещо живеене.
Придаваме форма на тъгата
и се събуждаме - рядко,
но винаги от другата страна.
Бягството е нашият Бог,
в чиито стъпки горим.
|
|