Налей ми светлина

Автор: rajsun
Дата: 21.12.2020 @ 08:37:03
Раздел: Избрано поезия


Нощта като древен владетел седи,
висока и катедрална.
Коя ли е твоя от всички звезди
от нея цигарка да пална?

Знам, че е сън. И сънят е дълбок.
Ала нещо ми пари на устните.
Угарка-надежда: каквото дал Бог,
или колкото дяволът пусне.

Но още се будя и виждам небе.
НАЛЕЙ ОТ ВИСОКАТА СЛЪНЧЕВА КАНА!
И само последната чаша недей,
тя нека за друг да остане.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=197164