Джорджо де Кирико

Автор: radi_radev19441944
Дата: 06.12.2020 @ 12:34:32
Раздел: Избрано поезия


Ще трябва да мълча, разбира се,
че трудно се рисуват лудници.
Сълзата е от разноцветни ириси
и нощ в усмивката на блудница.

Понякога измислям си безкрайност,
а също отражения от кладите.
Налягали са вкаменените ми тайни
в кънтящата омара на площадите.

Рисувам клоунади и Разпятия
със много тишина за Магдалените.
Умиращите нямат си понятие
от раждането на Вселената.

Рисувам също блясък от семафори
за всички от живота дерайлирали.
Премръзнала е ласката на вятъра
за птиците към себе си мигрирали.

Но няма как да стопля ледовете
и нито хоризонта над тополите.
Рисувам сън за мраморното цвете
на гостенката Меланхолия.

Рисувам светлина за още живите.
За мене те са в друга категория.
Изтривам от палитрата си сивото,
преди да стана спомен и история.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=197089