ХуЛите - В очакване на зимата

Уж всичко се купува със пари,
но писна ми от глупаво богатство.
Щастлива бях до тебе призори.
И може би, защото беше лято.

И прекосявах мократа трева,
и дишах дълго сладката й плесен.
О, колко много липсва ми това!
И може би защото иде есен.

А зимата все още предстои –
с мълчанието си категорично.
Тогава ли грехът ще е простим –
когато чак до болка си обичал?