Земя за помилване

Автор: mariq-desislava
Дата: 25.11.2020 @ 07:26:40
Раздел: Поезия


В тишините
между крилете
на две врабчета
земята си отива.
Окапват последните думи,
шумовете придобиват
собствен смисъл.

Ние, хората, сме само експонати
в музея на живота,
дори динозаврите ни се присмиват.
Не дадохме име на света,
назоваването очовечава.
След нас и пандемия.
Край.

На земята или под земята да се върнем -
върху земните кости вървим
и плачем, за онова което можехме
да имаме,
но бяхме така добри да унищожим,
преди да го създадем.

Та кой би допуснал,
че без хората планетата ще бъде рай?
Ще бъде,
но другаде,
не и в този полувек,
не и с мен - получовек,
пишещ половинчатия текст,
който, моля те, не чети,
докато
земята си отива с изгрев
и вик.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=197038