ХуЛите - Вярата в Теб

Когато ме обсеби самотата
и търся кътче да се скрия от света,
очи притварям, вдишвам тишината
и пиша не с молив, а със душа.

Когато се изгубя сред тълпата
и търся пътеводната звезда,
отново се потапям в тишината –
сърцето ме повежда към брега.

Когато ми убягва добротата
и всичко гледам с черни очила,
спасителният пояс ми подхвърля
не кой да е, а любовта!

Когато нищо друго нямам
ни брод, ни път, нито звезда,
остава вярата, че Теб те имам,
и с Теб ще минем през света!