Орехова приказка
Автор: yotovava Дата: 20.11.2020 @ 10:36:14 Раздел: Избрано любовна лирика
Никой не е закъснял.
Само аз пропуснах всичко –
и светулковия бал,
и небесната обител.
Орехът ми стана дом,
ала сянката му мрачна
ме притиска мълчешком
и не мърдам нито крачка.
Аз съм тук. Но ти не си.
И защото те сънувам,
срязах своите коси,
миг преди да се сбогуваш.
Запази ги за из път.
Или ги хвърли – с досада.
Плаче ли отвън дъждът,
или орехчета падат?
|
|