Премълчаване на аритмията

Автор: yotovava
Дата: 18.11.2020 @ 12:12:16
Раздел: Любовна лирика


Познавам всяка тишина.
До дъно пила съм от здрача
След ноемврийската слана
утайката му най-нагарча.

Копнеех силни брегове –
и те да устояват винаги.
на бури и на ветрове
или на набези от цигани.

Но ти си тръгна – изведнъж
тъй както бе дошъл – внезапен.
И в развълнуваната ръж
дъждът от болката ми плака.

И нощното поле блести,
под пелена от звездна пяна,
в която давят се щурци.
И път към изгревите няма.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=196993