ХуЛите - Замина влакът без един от нас

Каквото аз можах, без мяра дадох –
от тиха нежност до кипяща страст,
в минутите на споделена сладост,
на любовта в най-пълната й власт.

От мен каквото си поиска, взе го.
На миналото сложихме черта.
След време, връщайки се пак към него,
да поменем с добро и любовта.

Не стигнахме до крайната ни гара,
замина влакът без един от нас.
Безмълвно с другия ще разговаря
понякога във полунощен час.

А той все пак с надежда ще го чака
на вече опустелия перон.
Разбрал, че няма да пристигне влака,
ще тръгне към смълчания си дом...