Пепел в шепата на Бога

Автор: yotovava
Дата: 07.11.2020 @ 12:09:14
Раздел: Поезия


Преди да се е зазорило,
покапват зрелите звезди –
в обрасли нивици – с коило,
сред недовършени бразди.

Петлите сънни се прозяват
и не въздигат гласове
В гората с дъхава тинтява
рояк светулчици снове.

А аз пристигам твърде късно.
Сънят далеч е отлетял
от колебливите ми пръсти
към прецъфтелите цветя.

Усещане за празна есен
дълбоко в мен се вкорени –
с отровна неприятна плесен.
След нея зимата търни.

Къщурки – зад плета заспали,
се гушат в слама и сено.
И изгревът дано подпали
безвремието им. Дано.

Ще стане ли на пепел всичко,
в която да завра юмрук
и да крещя, че много го обичах,
а си е тръгнало оттук?

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=196947