ХуЛите - Геометрична поезия

Безкрайна права си е животът,
а ние го живеем геометрично.
В частност - стереометрично.
Сновем си от изгрев до здрач
в очертания на квадрат и кръг
и все забравяме, че светлото
нито се ражда, нито захожда
в ъгъл остър или тъп на ромб.
В плен Духът роптае в призма,
вие се в конус, спи в пирамида.
Тялото жадува отмора под стряха,
иска още топлина, хлебец и дреха,
а Светият дух в своята обител тясна
все нещо руши, жадува все необята.

Бариери издигнати, бетонни стени
не възпират пориви за светли дни.
По правата между гравитации две
Духът свети, блещука и препуска
вертикално, все по лъча обратно.
Хоризонтът ли? Остава си илюзия.

Samanda