ХуЛите - Зимна свещ

Опира всичко до смъртта –
защото тя е неизбежна.
Щом хлопвам външната врата –
излишно е да бъда нежна.

Страстта, която с мен си пил –
в кръвта отдавна е попила.
А пролетният хлорофил –
пилян с невероятна сила.

Догаря късата ми свещ
и пламъчето ѝ прощално
просъсква в зимния бъртвеж
на бръснещата прага хала.

И аз ще стана шепа прах –
ще спя до корен на тревичка.
Докрай платила своя грях –
безумството да те обичам.