Дете на безвремието

Автор: Samanda
Дата: 13.09.2020 @ 15:01:01
Раздел: Поезия


Жадна – да зърна лъча на изгряващата Истина,
в ранно утро пия от извора тишината на глътки.
По струна тънка звънват милиарди неизживени
мигове – в унисон с извървените вече – хиляди.

Седнала в центъра на калейдоскоп в поза йога,
с поглед докосвам пъстрата палитра на живота.
Не знам с колко нюанса Господ света е обагрил,
но с всяка багра изрисуван лика си тук съзирам.

Многоизмерна, многострунна, никога една и съща,
пъзел разпилян сред огнен хаос е душата човешка.
Дали мога да слепя в огледалце стъкълцата сияещи
и в безвремието на Цялото същността своя да видя?

Samanda

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=196701