ХуЛите - Тълкуване на сенокоса

Това навярно е съдба.
И не твърдя, че ми харесва.
Веднъж покълне ли трева,
коситбата е много лесна.

Пиян от дъх на хлорофил,
косачът крачи безпощаден.
Красив довчера, даже мил,
върху откосите поляга.

Прегръща ги – като жена –
с копнеж и страст – и ироничен.
А аз си мисля – ето на! –
палачът може да обича.

Но щом снегът се разтопи
там, дето корени е газил,
поникват първите треви –
нечули нищо за омразата.