ХуЛите - Където има тишина

От дълъг път ли се завръщаш,
та толкова си уморен?
Вибрира тишината вкъщи
и разрушава всичко в мен.

Сега мълчим. И сме далечни.
Пропуснахме в безсмислен бяг
и теменужената вечер,
и златоносната река.

Заключена е светлината.
Ключът – изгубен и ръждив.
Ти стигал ли си по-нататък?
И знаеш ли защо си жив?

Въпросите изгубват смисъл,
аз отговорите ги знам –
кога и колко си обичал,
или защо оставаш сам.