Въгленче от последния залез

Автор: yotovava
Дата: 10.07.2020 @ 14:55:16
Раздел: Поезия


Самотен пес с проскубана опашка,
халосван с не един корав каиш –
денят, пиян, към тъмното се лашка,
зад кофите с боклук да се сниши.

Безгрижен за световните проблеми,
за своите – завършен непукист,
на топличко при мен ще го приема
и с хлебеца ми сух ще се гостим.

И двамата сме безпредметни вече,
ненужни никому и сме сами.
На воля той попържа цяла вечер
и Бог, и политици, и жени.

А сенките ни, яхнали звездите,
към преизподнята ли дирят брод?
Напускал ли е някой – победител! –
арената, наречена живот?

Подир безсънни и тръпчиви нощи
какво ли да запомните от мен –
куп стихове, намачкани във коша,
и въглен от умиращия ден...

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=196411