ХуЛите

Аз всеки ден намирам за какво
да кажа:– Господи, благодаря ти!
За люспицата слънчева любов –
която щедро озарява пътя.

За хляба си – макар да не е бял! –
че сладък ми е – заработен честно.
За странника, пред прага поседял
върху парче от непрочетен вестник.

За котето от крайния квартал –
без жал от четири хлапета бито.
Щом гушна го във топлия си шал –
то дълго ще ми мърка – до насита!

Дори за думи, казани от яд –
когато ги изричат под сурдинка.
Простя ли за горчивия заряд,
олекват всичките – като прашинки.

И цяла нощ небесните щурци
просторите ако изпълват с песен,
немеят политици и крадци.
Благодаря ти за света чудесен!

Валентина Йотова, 17 юни 2020 г., София