ХуЛите - На една майка

Плачи, поплачи за детето си, майко.
В болка роденото боли и когато обратно се ражда.
На мен не приляга. Макар че и моето не е по-малко,
да го виждам и да не мога да го покажа.

Поплачи. И дано да те чуе отнякъде Господ.
Звезда да намигне, че детето ти не е далеко
и да хвърли дъга – като някое шарено мостче,
по което да идеш при него.

Ще го прегърнеш и през плач и прегръдка ще чуеш
Небесния цар:
– Радвай се, радвай се, жено,
понеже ти вече не си само негова майка,
но на всички деца.
И на живите, и на онези.