ХуЛите - Сърцето на часовника

Къде отнесоха старият стенен часовник, който учтиво разговаряше с времето?
Къде е моят неподкупен свидетел на точността и порядъка?
Той докосваше с благозвучието си главозамайващото битие и го укротяваше - крехка мярка за зреещите плодове на познанието.
Часовникът се трудеше неуморно.Тиктакаше възторжен, развълнуван, благозвучен, а от глъбините на сърцето му излиташе кукувицата на времето, за да ни напомни за нашата обреченост. При всеки удар на сърцето му, душите ни се въздигаха към съда на Вечността. Страданието се превръщаше в радост. Безпорядъкът в порядък. Безумието в смисъл…
Кой ще открие старият стенен часовник и кой ще го навие?
Отново тържествено махалото да се залюлее а от тъжното му сърце да излети кукувицата и да ни напомни за преходността на битието. Все пак истинският часовников механизъм отмерва времето по-бавно.
Навярно е ръждясал в някой склад за стари вещи, или някой му е откачил махалото и е изтръгнал от щедрото му сърце кукувицата. Възможно е и да са го дали на поправка при стария квартален часовникар.
Отбих се при часовникаря. Той седеше с лупа на дясното око и работеше. Не беше весел.
-Майсторе, някой да ти е носил скоро един стар стенен часовник със сребърни топки и кукувица?
Той ме погледна, мълча дълго, после махна с ръка, намести си лупата и каза глухо и тъжно…
-Госпожо, от години не съм виждал такъв часовник.
-Майсторе, този часовник е част от мен, трябва да го намеря!
- За какво ти е? Нали си имаш електронен часовник, имаш и мобилен телефон.
- Да, имам, но с него ни беше по-хубаво! Така пуст, така мъртъв стана нашият малък дом!
- Ако това Ви успокоява и моят стар стенен часовник изчезна безследно…
- Часовникарю, а имаш ли поне някакъв подобен, с истински часовников механизъм? Такъв бих искала …
Той отново ме погледна, отново мълча дълго, отново си намести лупата и каза още по-глухо и още по-тъжно
- Цивилизация!!!
Разбрах го. Той също беше ме разбрал.
Не исках да го разпитвам повече.