ХуЛите - Бойно поле за душата ми

Какво се случи? Сякаш e война...
А дори и пушка не е гръмнала.
Седим с прибраните си знамена
от свечеряване – докато съмне.

Навън врагът – невидим и жесток.
И всяка вечер в новините съска.
Човек най-сетне ще повярва в Бог.
Дали обаче не е твърде късно?

Говорим се по скайп или мълчим,
не смеем и да се прегърнем даже,
на метри стрелкаме се под очи,
къде сме – няма кой да ни покаже.

Като добичета в задушен дам,
сковани от страха и тишината...
Надежда искам само да ви дам
и да ви кажа, че сте мои братя.

Че даже да е тих и пуст градът,
кураж ще има – за да се сбогува.
Аз няма как да купя свобода,
която трябва да се отвоюва.