ХуЛите - Бомбата

Гъсти преспи бяла красота-
сняг като слънце, лампи светят меко-
София е чудна вечерта!
Хора и коли се движат леко...
Приказчица! Ама всичкото това,
с половин око го отразявам,
че съм бясна и едва държа уста
нощния покой да не смущавам.
Може ли веднъж на сто години
да реша и аз във нощен клуб да вляза,
(Юбилей на фирмата...И как без мен ще мине?!)
и полиция да дойде?! Безобразие!
Бомба имало- получили сигнал,
бързо, на прибежки с припълзяване,
да се изнизваме веднага от локала,
кой както може и да се спасяваме.
Е , верно ли?! От село да се вдигна
на клубче тук- до жълтите павета,
с дрескод по устав и по книга,
да ми развалят кефа някакви ченгета?!
Такава изрисувана- като картина,
с обици, гердани, гривни....чудеса! ,
в сюблима баш на танците и виното,
и...бомба имало, ай стига веселба....
Ми, аз съм бомбата бе, моите момчета!
Пропуснаха ме , ама бива ли така?!
Излишни паники на буци и кълбета-
не ми ли дръпнете фитила, не гърмя!
Отцепен бил района, ала- бала...
Те мене, моля ви се, ще ме обезвреждат!
Така във вътрешни гърмежи съм трещяла,
че слязох чак на метростанция " Надежда " .