ХуЛите - В сянката на мрака

Уж до тебе вървях, а така не разбрах,
че сама съм вървяла, кога си отиде...

Уж за тебе живях, а така не разбрах,
че сама съм живяла, кога си отиде...

Не самотата тежи, ни от болка боли,
няма грешни сълзи, има непростими вини...

Грешни пътища няма, има грешни посоки,
И от любов пияна, в грешка била съм голяма,

Падах, на теб се опрях, и тогава видях,
ти не беше опора - ти беше блян...