ХуЛите - Самотен пристан

Закътана в най-скритите недра
на нараняваната и измъчена душа,
пречупвана, предавана, изстрадала,
от себе си се крила, бягала,

Тя не крещи, не търси, не вини,
не се опитва звездна да блести,
безгласна наблюдава отстрани,
и кима съпричастно, но мълчи;

Издигнала непробиваема стена,
зад нея раните превързва сам-сама,
обича да танцува, лудешки да будува
отдавайки се в ритъм в твоята ръка;

Когато вярваш, си я уловил -
си тръгва; когато и със теб танцува,
танцува винаги сама - защото Тя
неуловима е - а всеки има я -
самотен пристан, наречен Самота...

01,01,2020