ХуЛите - Търкаляне на обредния хляб

... в асмите необраният афуз,
напуснатите къщи покрай пътя,
раздрънканият селски автобус –
като премине, локвите размътя,
и гърбавата черквица без поп,
и хоремагът с ленти за мухите,
консервите във стария „Селкооп”
и даскало с вериги на вратите,
откъм реката – в крайните нивя,
в каваците ми дълъг вятър духа,
и накъде ли, Боже, да вървя? –
светът дъхти на мухъл и разруха,
и – нито песен да звъни по здрач,
и нито вой на бабки оплаквачки,
и аз – търкулнал своя сух колач,
за миг забавям бързите си крачки,
във джоба пъхнал шепа родна пръст,
ще го зашия с тъпата губерка...

И да зачеркна тоя ден на кръст! –
в обраната от циганите черква.

27 декемврий 2016 г.
гр. Варна, 9, 40 ч.