ХуЛите - Трамвайна поезия

Зимна теменужка
Сухи листи и треви,
сиво злато и ръжда.
И сред всички мрачини,
сгушила се Красота!
Щяла Зимата да идва-
чула да разправят
и до тротоара крив
пътя си проправя-
да е в първите редици,
с цвят да я посрещне,
да си събере снежинки,
да ѝ каже нещо.-
ако от студа ѝ писне
и намери нужно,
да си скрие вихрите
в нещо теменужно.
--------------------------------------
Мокричък е този ден Добре..
Мрачно и едно такова...вкиснато.
Да приемем,че във чашата с кафе
той ни е бисквитката накисната.
Трябва да му вкусим същината-
стапящата се хрупкавина ,
дето ни нагарча във устата,
ще ни отведе до сладостта.
----------------------------------------------

Потъгувах нещо малко вчера...
Вместо мене , кротко дъжд вали.
Търся под листата мокри, нещо пъстро да намеря.
Някой е разхвърлял в локвите звезди.
Ще се излекува хремавото слънце,
пак ще му пораснат русички лъчи
и на усмивката пак ще цъфне зрънцето-
някой посадил е в локвите звезди.