Душата ми се учи да върви
Автор: Albatros Дата: 23.11.2019 @ 10:32:25 Раздел: Избрано поезия
В забравени от лятото треви,
навярно към последния си хребет,
душата ми се учи да върви –
и нещичко си гука – светло бебе,
за миг ли спре, помахва ми с ръка,
и римичките мои си бърбори,
аз искам да я помня все така! –
тъй дълга беше нашата love story,
не иска стихчета да ѝ чета,
пък и да почна, няма да ме слуша –
тъй дълго с мен се тътри по света,
че съм ѝ втръснал сигурно до гуша,
и нека този грях ѝ е простен! –
когато литне в Райските предели,
щом почне да разказва някой ден
за мен торба със врели-некипели,
препъва се през дългите треви,
усмихва ми се в радостна омая...
Душата ми се учи да върви! –
от мен все по-далече – към Безкрая.
21 ноемврий 2019 г.
гр. Варна, 18, 00 ч.
|
|