Сомнамбулен рефрен

Автор: radi_radev19441944
Дата: 01.11.2019 @ 21:35:37
Раздел: Поезия


Една бяла сянка среднощ ще премине
под твоя отворен прозорец.
Вървя след светулките в лунни градини
и с вятъра сам си говоря.

В самотна разходка с отломки от спомен
към теб неизменно се връщам.
Измислици скитат в съня на бездомник
за нощ, за любов и за къща.

С танцуващи сенки от звездни кортежи
преследвам мъгли и химери.
Една безметежна вселена от нежност
във своята есен намерих.

Аз свалям за тебе среднощ метеори.
Пребродих простора отново.
Но гонят се облаци в тази история
за покриви, котки и сови.

Повтарям се дълго в безкраен спектакъл.
Посоките шеметно литват.
Там някъде някой навярно ме чака
и трепетно шепне молитви.

Прегърнал тъгата на спомени нежни
към теб неизменно се връщам.
Измислям история с много безбрежност
за нощ, за любов и за къща.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=195104