Архивиран миг

Автор: yotovava
Дата: 30.10.2019 @ 16:10:29
Раздел: Поезия


Летят край мене – непотребни,
ефирни, сякаш са перца,
накъсани на много дребно,
парченца снимки и лица.

Кого ли го е домързяло
да стигне кофата с боклук ?
Вали над мен, но не във бяло.
И удря паметта ми с чук.

Така ли лесно се изтриват
живот, любови и съдби?
И аз – свидетел мълчаливец
ще ги забравя, може би.

Кому ли може да говорят –
останали във онзи век,
геранът, крушата и дворът
и онзи непознат човек?

Усмихнат, ведро, нашироко,
прегърнал челяд и жена,
и Бог – навярно отвисоко,
край тях е плискал светлина.

Смирен в дома си се е връщал,
докъсно ако е вършал,
и дълго с обич е загръщал
нивята в житния им шал.

Къде е той? И аз къде съм?
Изтръгнах корена сама
сред калната и тъжна есен.
И тук не значи у дома.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=195094