ХуЛите - Историите на Фрикадела Печикамъкова: Децата на Гунчо

На една пейка в парка( без да уточняваме сезона), седи младо, видимо бременно момиче и плаче. Тя изглежда тъжна, изоставена, но решителна и дръзка. Девойката се казва Фрикадела и носи рокля, за да изпъква корема. Тя не е от малцинствата, не е наркоманка, не е проститутка. Дете е на родители от средната класа, което търси благополучие и баща на бъдещите си деца.
След като хълца известно време, тя изтрива сълзите, отмята разбърканата си коса назад и казва на глас, ( на себе си естествено), гледайки в камерата, все едно разговаря с невидим събеседник.

- Откъде да знам, че е извънземен?! Изглеждаше съвсем обикновен – висок, синеок, красив ... и така влюбено ме гледаше!!! – Фрикадела през цялото време на монолога разлиства някакъв албум и нарежда, поглеждайки от време на време и в него. – Не видях да има пипала или люспи, но пък беше неуморим! ( с усмивка и намигване) И какво хубаво име имаше – Гунчо, като герой от някаква трагедия! СЕДЕМ МЕСЕЦА излизахме, запознах го с нашите, водих го на село, а БАЩА МИ ... Той така го хареса, че взе да го води на мачове на Левски. Да не говорим за сестра ми – близначката Гювенди. Направо щеше да го схруска ... Лицемерка!!! Още от малка се опитва да ми вземе всичко ... А баба му пържи мекички ... И като се замисля, чак сега разбирам, как след закуската успя да обере два декара царевица толкова бързо – сигурно са му поникнали още поне три чифта ръце. Ужас!!! Ами, кой да го забележи из царевичака?! ( Девойката разтревожена си оправя брeтона)

Даде ми този албум да го видя, какво дете е бил! – сега прелиства и се чуди. – Ей го на, нормален си е. И майка му, и татко му, и те изглеждат добре. Само братчето му е нещо кривогледо, ама нищо, и такива образи има!!! Като ми се обадиха, че го е блъснал трамвай, направо онемях!!! Ама как може, та той надбягваше автобуса като закъснееше сутрин за работа?!

-В моргата ми стана лошо – трупът беше неузнаваем, имаше големи зелени очи, а вместо ръце стърчаха някакви ... перки!!! Да, ама в джоба му се търкаляше личната карта на Гунчо, а на врата му висеше МОЕТО златно ланче!!! От чеиза на мама го взех, ... за малко и му го подарих, глупачката, ... от обич! ( прави малка трагична пауза) - Инспекторът каза, че като умирали, тези твари, си връщали истинската форма. ГАДОСТ!!! Нали властите все отричат, че има пришълци, а той, милия, да се натресе точно на мен! Нали съм късметлийка!!! Като някакъв магнит за неудачници съм!!! И сега какво?! Късно е за аборт, а и не виждам кой ще излъжа, че е баща на детето ми! Идиотите са на изчезване! Като го родя и си навре израстъците в лицето му – край на играта. И какво ще правя сега с тоя хибрид ( сочи си корема), без пари, сама и така нещастна?!

Изведнъж, откъм гърба на пейката, зад Фрикадела, се показва рошавата коса на някакъв клошар, който изпелтечва ( пиян е и държи бутилка алкохол в ръка):

-Извинявай, че се намесвам, но случайно се бях търколил под пейката … да си търся късмета и ... чух всичко! Аз ще те взема!(патетично) И без това твоя Гунчо, с пипалата, е баща на детето и на моята жена! Да не мислиш, че само теб е излъгал?! Тя жената ме заряза, ама ми остави бебето ... ( Хълца) Където има едно, може да има и две ... бутилчици, аааа такова ... дечица, де!!!! А Гунчо го кремирай, мила, че току виж излъгал още някоя заблудена селска икона на гарата!!!

През цялото време Фрикадела Печикамъкова го гледа слисана и не вярва на ушите си.

-Трамвай, казваш го блъснал?! Брейййй, а аз колко време го търсих да му откача ... Гунчовата батерия?! ( довършва клошаря)