ХуЛите - Нежното име на бурята

Заключвам се отново в себе си –
с надеждата да оцелея,
щом примката си е пристегнал
отдавна в мене суховеят.

Светът е разделен на четири.
Посоките не значат изход.
В дъхтящите на дюли вечери
усещам – зимата е близко.

Войната в мене е в разгара си –
воюват разумът и югът.
Не съм очаквала подаръци.
Ти щедър си – ала към друга.

Завърна ли се после в нищото,
контура на скръбта попила –
отломките ще сбирам ничком.
Обичал си ме – пестеливо.

И прегори ли тишината –
самотен слънчоглед сред угар,
аз вече съм дъждовна капка –
способна на ответен удар.

Сълза – изтляла на паважа,
дойдох със теб да се сбогувам.
Дали докрай ще ме премаже
тайфунът, който в мен бушува?

В. Йотова, 14 септември 2019, София