ХуЛите - Парма

Отварям прозореца.
Последният. Вперил номерирани очи в тесния вътрешен двор с цвят охра. Застоял аромат на превтасала тишина, бременна с поредното премълчано неслучване. Погледи, уловени в мрежа за лутащи се желания. Косите ми хвъркват нанякъде. Въздушни течения ме подмятат като пинг понг, подпухнали облаци подскачат наокло ми. Жерави френетично размахват крила в отчаяние да прегърнат вятъра. Залез в дийп пърпъл. Безпосочно потъвам в небето ти. Камелиите на Виолета са застлали улиците ти с мек цветен килим. Бръсначът искри, бягат сребърни ноти по ръба светлина. На фини линии нарязвам геометриите и порядъка. Смачквам слънцето с пръсти. Гълтам лъчите му. Вдишвам. Дълбоко. Да направя море лава в сърцето си.