Селце
Автор: alidora Дата: 14.08.2019 @ 18:52:38 Раздел: Поезия
Селцето се е свило,
като зрънце,
обрулено от хищна,
нощна птица.
Една сълза умира
на разсъмване,
а вятърът
развява плащеница.
Покриват се с покрова
нищосенките,
осили оживяват
някак алчно,
забулени в забвение
седенките
прошушват глухо,
призрачно и тайно.
Отгоре, във комините
е лято,
обръгнало и куцо,
до неделя,
а кьоравите къщи
са поляти
със тежка и развлачена
къделя.
Селцето се е свило,
като помен,
останал след
заседнала въздишка
и Господ го записва
като спомен
във българската си,
последна, книжка.
|
|