Грозна приказка

Автор: angar
Дата: 12.08.2019 @ 15:41:57
Раздел: Хумор и сатира


В село попът ни е поп Драган.
Има и един човек - Иван.
Аркадаши - заедно си пият,
но веднъж за малко да се сбият.

Както в кръчмата са си седели,
да върви жена отвън видели.
Някаква там скорошна вдовица,
а накипрена като царица.

- Гледай я, - казал Иван. - Кокона!
Не е мúнала една година
от като мъжът ú е починал,
а започна да върти опашка.

- Остави я! - вдигнал попът чашка.
Тебе от това какво ти става?
Всяка е каквато е - такава.

- Моята - казàл Иван - е друга!
Праведна и вярна е съпруга.
Ако някога и аз почина,
сигурен съм, че поне година
няма да помисли друг съпруг.

- Вярваш ли си? - казал поп Драган,
с лека подигравка към Иван.-
Праведна жена не се намира.
Лозето залагам на баира,
че ако случай ú се отдаде,
една неделя няма да се мине,
и под венчило второ тя ще мине!

- Попе, моята жена е друга,
праведна и вярна е съпруга! -
пак повторил своето Иван.

- Малко ги познаваш ти жените.
Изповеди много съм им слушал,
та душите им добре ги знам.
Няма в тях ни святост, нито срам.
Как баш само твоята съпруга
от другите жени ще е по-друга?
Ти сега във нея се кълнеш,
но истината ще я разбереш
чак на небето, след като умреш.

А Иван така се разгневил,
че за малко с попа не се сбил.

Но след два дни, като се сдобрили,
пак във кръчмата са се запили.

- Завчера защо ми се ядоса?
Нещо много лошо ли ти казах,
като за жените ти разказах?
Ти аслъ, когато се напиеш,
с всекиго налиташ да се биеш.
Казваш: "Праведна ми е жената!"
но такава няма на земята.
Затова - повторил поп Драган, -
лозето залагам на баира,
че и седмица не ще се мине -
под венчило второ тя ще мине!

И напразно само да не спорят,
те измислили какво да сторят:
на болнúк Иван да се престори,
а след пет-шест дена - да умре.
Истината тъй ще разбере!

И Иван така се "разболял",
че след два-три дена и "умрял".

Първо е поплакала жената,
а като е спряла да ридае,
отишла да търси поп Драгана -
да го погребе и го опяе.

Но той кàзал:
- Рано е, не може,
Първо трябва да започне да мирише.
Недоумрял ако го погребем,
грях на душите си ще навлечем!

Но кой да чака, в това зимно време,
умрелият да почне да мирише?

И дрехата му тя е разкопчала,
и на гърдите му се е изсрала.

И после, след като я закопчала,
пак се отправила при поп Драгана:
да идва да го погребат Ивана,
че е започнал много да мирише -
от миризма край него не се диша!

Какво мирише попът е разбрал,
ала на гробището го опял,
и после казал:
- А сега вземете по бучка пръст,
върху ковчега я хвърлете,
и "Лека да му е пръстта!" кажете.
И си вървете. Аз ще поостана,
в молитвеника да се поразровя,
да кажа още някоя молитва,
и после гроба му ще дозаровя.

А след като останал сам, отецът
извадил от ковчега му мъртвеца.
Заровили са после гроба с пръст,
и сложили над него дървен кръст.

- Сега, Иване, трябва да се скриеш
докато мръкне, след това у нас
ела да се изкъпеш и измиеш.
И с мене в къщата ще поостанеш,
да видим по-натам какво ще стане.

Иван отишъл в поповата къща,
изкъпал се добре и се обръснал,
и мръсните си селски дрехи свлякъл,
и в дрехи граждански се преоблякъл.
А и с мустачки като се видял
във огледалото - не се познал.

Минават три дни и при поп Драгана,
пристига пак жената - да го кани
третини да се правят на Ивана.

Отива попът, житото опява
и благославя, виното отлива,
а после, тръгвайки да си отива,
докато го изпращала жената,
ú казва в тях да дойде вечерта.
По много важна работа я вика,
но ще ú каже там - сега да не го пита.

Едва дочакала да падне мрака,
отива тя у попа. Той я чака
и ú представя госта-господин.
Вдовец, вдовица търси да се жени.
А той не знае друга - хем красива,
хем и работна, тъй да му отива.
Човекът е добър, той го познава.
Готов е даже кръстник да им става.

Умрелият с умрелите - умрял.
Тя, ако иска, нека си жалее,
но живият със живите живее.
Късметът ú сега ú се явява,
изпусне ли го днес - ще съжалява.

Започва попът да я кандардисва.
Той кандардисва, тя се назландисва,
но постепенно почва да поддава,
полека-лека да се съгласява.
И попът най-накрая ги венчал.

И младоженците,
тъй както е редът,
у младоженката отиват да преспят.
И тя в леглото
почнала да му разправя
за първия си мъж - как се напивал,
какъв бил смотан, пък и мързелив,
как я ядосвал, колко я потискал,
и как дори посягал да я бие.
Добре, че имало и повторúя,
та да си вземе мъж, какъвто иска.

А сутринта, когато го познала,
жената му едвам не онемяла.

- Иване, ти защо си тука пак?
Защо си се прибрал от оня свят?

- Изпъдиха ме. В райските поляни,
не вземат хора - напикани и лайняни.
И затова ме върнаха назад.

Като му чула думите, жената
веднага е скалъпила лъжата:

- Видя ли колко хитра съм, Иване!
Аз знаех точно че така ще стане,
и затова със теб така направих -
да си те върнат тука на земята,
да си отгледаме със теб децата.
Че аз без теб не мога да живея!

Но той не я оставил да хитрее,
ами измъкнал от килера спастрена,
една дебела сопа неокастрена,
и ú запретнал роклята до голо,
че ха по-горе бой, че ха по-долу.

Да знаят и да помнят всички жèни,
вдовица как на трети ден се жени!

А щом се сетил и за лозето на попа,
ударил ú е още една сопа.

Това, разбира се, е станало отдавна -
преди в страните на Европа по земите,
да е приета Истанбулската конвенция,
против насилието над жените.

А приказката че е грозна - грозна.
Ала не аз такава я създадох -
както я купих, тъй ви я продадох!

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=194669