ХуЛите - Скъсаните обувки на тъгата

Не беше лесно да си тръгна.
До днес не знам защо избягах.
И сякаш станаха на въглен
петите ми във листопада.

Със стъпките на компарсита
танцуваха добрите думи.
И даже не посмях да питам
какво се случи помежду ни.

А ти сега пристигаш – мъдър,
със белези от дъжд и огън.
Но ако днес не ти се сбъдна,
то утре ме води пред Бога.

И тишината – златна слама,
без тебе просто губи смисъл,
защото пътят е за двама! –
тъй както Той ни е орисал.

В. Йотова, 31 юли 2019, София