Апасионата

Автор: radi_radev19441944
Дата: 23.07.2019 @ 23:32:29
Раздел: Избрано поезия


Къде ли си? Поспри се за минута!
Измисляй ми най-бялата магия!
По лунните си друмища се лутам
и глутници в безсъниците вият.

Навярно се налага да почакам,
че свети ми червено светофарът.
И спрял е нейде за последно влакът
флиртувайки с последната си гара.

Нощта е път и танц със силуети.
Към тебе нощем мислите ми скитат.
В сълзите на тревите ще ми светят
ефирните сълзи на Афродита.

Щурците имат своя звездна песен
в часа на полуделите градини.
Звезди надничат в бледата ми есен,
преди да се сдобия със пустиня.

Къде ли си? Аз дълго съм те чакал.
И името ти шепна суеверно.
Но спира на последна гара влакът
в съня на уморения вечерник.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=194529