ХуЛите - История в аванс

Глъхне дъжда
под мокрите стъпки на здрача
и пак самолети поглъща
това ненаситно небе,
някъде сенки цвърчат
пред черния флаг на палача
и сякаш във дар му пренасят
отрязани детски ръце.

Луната увисва – полвинка
на някаква златна монета,
разменят я блудници алчни –
боси и голи до кръв
и сякаш потраква градът
със свойте железни ченета,
а хората вътре предъвква
за някаква слузеста стръв.

Отдавна лежи на паважа,
с назъбена, гнила корона
онази любов, по – безсмъртна
от целия свят оглупял,
а Той се повдига на пръсти
и тихо в душите ни рони
парчета от своята кожа,
несътворена от кал.