Хроника на влюбването

Автор: svdonchev
Дата: 06.07.2019 @ 14:25:18
Раздел: Разкази


Тя бързо пресече улицата със ситни крачки, но той я зърна, изящна жена с чиста коса, ниски обувки с токи на глезените и костюмче в телесен цвят. Премина като сянка, а Алекси не се обърна да я потърси отново, защото бързаше.
Днес бе последния втор в месеца, ден за приемане на стоката и той знаеше, че хамалите вече го чакат в градинката пред склада докато си чистят зъбите със стръкове трева и ще му се присмеят ако закъснее. Иначе, въпреки, че бе семеен, той добродушно се заглеждаше. Всякакви жени и момичета привличаха вниманието му, дори и да се бе случило по някаква причина да е загубил настроение по- рано през деня. Обикновенно ги оглеждаше прикрито и с внимание. Гадаеше за покупка ли са се замислили, бързат за среща с мъж или са излезли да прахосат малко време преди заспиване, от пуста самота. Понякога обаче се отнасяше съвсем, забравяше да се съобрази и се възхищаваше на някоя интересна минувачка с отворена уста. Тогава, жена му, Дора, едра и грубовата, медицинска сестра, го побутваше с лакът за да го вразуми:
-Ще ти изтекат очите!
Той веднага добиваше отегчен вид, намираше някакво безцелно занимание за ръцете си и следваше послушно Дора, за да й угоди, готов по- късно да се загледа отново, но да не се стига сега до разправия. Тя го поглеждаше, сякаш е невъзпитано дете, но други дребни, практични грижи бързо й отнемаха вниманието и махваше с ръка.
Той видя жената отново няколко дни по- късно. Тя пресече улицата на същото място, пред магазин с лъскави витрини, в които все така се отразяваха ситните й крачици. Днес бе облечена с кремава жилетка, къс, ленен панталон и сандали с чудни връзки около прасците. Този път сякаш и погледите им се срещнаха. Неговият настоятелен и вглъбен като на прикрит мечтател, нейния мастилен, но разсеян от сутрешното бързане. По- късно, вече по обяд, докато преглеждаше фактури в хладината на склада, той отново си спомни за нея и отмести всичко настрани за да се замисли. Как ли е преминала предишната вечер за тая случайна жена? Готвила ли е за любим човек или е хапнала набързо сама без да си угажда? Бързала ли е да се приспи след умората от деня или е правила любов веднага след баня? Самичка ли се е събудила или в дом с други хора? Дали лениво е отдръпнала завивките в самота и е пиела кафето си пипнешком, докато се разсънява? Или е скочила веднага след звън от аларма до мъж и се е запрепъвала из други стаи за да разбужда сънено дете?
Така, тръгнал по обичайния си път, вече всяка сутрин в един и същи час, Алекси я виждаше отдалеч, нисичка и пъргава като кукла с навита пружина. Той си придаваше разсеян вид, навеждаше глава сякаш зает със свои си мисли и всякак избягваше да се взира в лицето й, за да не изглежда вятърничев. Вече бе имал достатъчно време да забележи колко са чисти и изгладени дрехите й. Сигурно са стоели на закачалка преди да ги облече. Значи живее в подредба, най- вероятно сама и дори не харесва куче, защото с тая прилежност е напълно възможно да се гнуси от косми? Или живее с майка си, за да е така накипрена рано сутрин, тогава когато обичайни домакини често претупват външния си вид?
Напоследък жена му, Дора се прибираше все намръщена от работа. Там стачкуваха за по- добри заплати всеки ден пред болницата, тя нахълтваше у дома едра и раздразнена, прегракнала от крещене, хвърляше чантата си с олющени дръжки и поглеждаше с гняв към дивана с износените облегалки, към килима, чийто ресни избледняваха, към Алекси, който работеше десета година в склада, със същата заплата, с която бе започнал някога и само косата му оредяваше с годините. Така живееха в сивота, без да ги спохождат нещастия или хубави случки и сякаш само тя в семейството негодуваше от това.
-Някой ден ще изсъхнеш така, на дивана... като паяк!- му се заканваше тя, когато бе имала неприятен ден, а той бързо скачаше и си търсеше друго място за да се скрие от лошото й настроение. Иначе не бе лош Алекси. Никога не му се бе случило да закъснее или не дай Боже да отсъства от работа. Прибираше се у дома като автобус под разписание, без да му се приисква да пие бира с приятели или по някаква друга причина да си прахосва времето извън дома. После без да го подканят посягаше да подреди неразбория още от вратата. Вкъщи, освен сприхавата Дора, вещи навсякъде пръскаше и порасналия му син, вече ученик, Матей. Така живееха, в кротък сговор, тихо и обичайно, като недоволни съжители, които тихомълком са се договорили да изчакат по- добрите времена. Доста рядко, късно след вечерята, споходени от необяснимо желание за любов, те, двамата съпрузи се приближаваха сякаш са заговорници един до друг до дивана или в студената спалня, стискаха си ръцете, докато си кимат към стаичката на малкия Матей, ослушваха се като преди пакост и се любеха подобно натрапници, които някой скоро ще прогони. Покрай работата с болни, Дора бе станала съвсем безчувствена. Любеше се тихо и устремено, без видимо желание, като бегачка, която гони график, като катерачка, която иска да стигне върха, да въздъхне и да се спусне обратно, защото другите грижи не търпят отлагане. Не показваше емоция, не приласкаваше и често, след като вече се бяха облекли все така тягостно, както се бяха събличали, тя се оживяваше повече и се отправяше към кухнята с грейнало лице да свърши нещо наистина полезно. Той, също като нея, веднага забравяше, че доскоро са били така голи и близки в края на дивана и подхващаше някое от обичайните си глупави приготовления за сън. Така живееха, много, много години поред.
А ето , той бе срещнал чудна непозната. Влюбчив по рождение, сега оглупял като хлапак, вече знаеше по минути кога ще се появи на завоя при хлебарницата, по кой тротоар ще върви преди да отметне чистата коса и да пресече, кога ще ускори крачка, в коя витрина ще се погледне от пустата му женска суета. Сутрин Алекси стриктно следеше часовника си още след събуждането и макар да бе търпелив и сговорчив, изпадаше в нервност ако се случи така, че някой от домашните му хора да го забави с излизането от дома. Тогава вече притичваше по обичайния си път, оглеждаше се сякаш е изспуснал автобус или е изпаднал в беда. Понякога не виждаше своята минувачка, сигурно бе отминала едва минута по- рано, по нейния си път. В подобни случаи, без обяснима причина той се разочароваше, сякаш е закъснял за среща и отиваше в усойния си склад без настроение.
Все пак след няколко сутрини сякаш го забеляза и тя. Погледна го бегло, без да изоставя заетия вид. Явно бе своенрава, с тия премерени крачки и тънките устни без червило. Дали е разбрала, че я поглежда с интерес при всяко сутрешно разминаване или е останал като сива снимка между другите мисли в главата й? Все пак често бе забелязвал как жените поглеждат деликатно към преминаващи мъже, макар други по- практични задачи винаги да блуждаят като сенки покрай тях?
А двата му почивни дни у дома често бяха тягостни. Сприхава, веднага след късното пробуждане, Дора отваряше всички прозорци за проветрение, вадеше прахосмукачка и кофа със сапунена пяна и права насред хола, с ръце на кръста раздаваше нареждания. Следващите дълги часове, понякога дори до следобеда, тя все недоволстваше в неразборията, захващаше чистене или местеше мебели, но скоро изоставяше всичко и сядаше с чаша кафе и дълга цигара да проклина лошата си съдба.
Така, в понеделник сутрин, отдавна избръснат, свеж и свободен от тиранията на Дора, Алекси изскачаше от дома, вдъхваше въздуха отвън и преди да е поел по пътя си с бодра крачка, неизменно мислеше за срещата си с непознатата. Отдавна бе сверил разписанието си с нея, забавяше ход или забързваше и почти си избираше по кое време да я срещне или точно къде да се разминат по тротоара. Срещнал няколко разсеяни, но окуражителни погледа от нея, той вече си позволяваше да я поглежда почтително, но с очакване. Тя често му се усмихваше, но сякаш с някаква тъга и той все още не можеше да разгадае дали го прави защото е скромна и възпитана, поласкана е от неговото внимание или други проблеми тормозят главицата й? Скоро започнаха да се разминават като стари познати, кимваха си, усмихваха се един на друг или се поглеждаха със симпатия, сякаш всеки миг ще се спрат, ще забравят закъде са се разбързали и ще подхванат дружески разговор. Покрай всичките други нещица, той вече бе забелязъл винаги различните дрехи с които се обличаше сутрин, явно разполага с пари щом е все така пременена. Тогава защо е сама и ходи пешком до работа, сякаш съвсем няма кой да я откара? Дали е толкова добродушна, колкото изглежда или поради чудноват характер държи мъжете далеч от себе си?
Някак неусетно и Алекси се промени. Застояваше се пред огледалото, чистеше обувките си прилежно или четкаше вехтите си дрехи, въобще стараеше се всякак. Понякога, особено в обедните часове, когато нямаше клиенти, той си представяше с удоволствие как се запознава непринудено с нея, без неудобство, както си подават ръка стари приятели. Дори тук, във вечната хладина на склада, той я вижда как се усмихва със ситни, бели зъби при сутрешната среща, а устните й са така розови и сочни, че дори и да си много срамежлив ти се приисква да ги нацелуваш. Алекси бе сигурен, че и говорът й е мек и приспивен, не бърз, отсечен и преди разправия, както е при неговата Дора. Все пак ще трябва да я покани на кафе, да си поговорят дружески, да се погледнат с любопитство и дори да се посмеят на някоя уместна шега. Алекси бе сигурен, че жената е духовита, въпреки сдържания вид. Вече си я представяше как се смее непринудено и се надига цяла от стола за да плесне радостно с ръце, както се забавляват изненадани деца. Той ще се отпусне бързо, макар отдавна да не е говорил с чужда жена и ще й разкаже нещо интересно, а тя вече ще го гледа със симпатия, защото е сдържан, показва уважение и съвсем не е напорист, като други, нахални за ласка мъже.
Така напълно в реда на случките, той започна почти постоянно да мисли за случайната непозната, създаваше си диалози с нея, предугаждаше мириса на косата й, представяше си наредбата на дома от който излиза и в който бърза да се прибере. Сигурно е добра домакиня, скучна и педантична, когато я налегнат съмнения? Понякога, във фантазиите си, Алекси стигаше и по- далеч, притваряше очи в сумрака и гадаеше как се люби тя? Едва ли е тромава и груба като неговата Дора? По- скоро е нежна и всеотдайна, не бърза да се измъкне от влажните завивки и обича да се глези като сънена котка. Може да се приспива след любовната игра, но да настоява някой да й шепне в ухото или поне да прегръща голите й, настръхнали рамене. Ах, как обичаше тези непринудени ласки Алекси, но Дора не позволяваше волности в леглото, защото бе твърде практична и тъй хубавите и сладки мигове на близост бързо се разнасяха като изветрял аромат от семейната спалня.
Една сутрин русолявата непозната го погледна право в очите, погледна го прямо и настойчиво, без да се отклонява от обичайния си път. Позабави ход за крачка или две, дори поспря и той вече виждаше как отваря пухкавата уста за да му заговори. Някъде откъм близкия пазар се чу суетня, по паважа изтрополиха коли, наблизо дете изплака в количка, неговата минувачка се стресна, отмина, а останал сам на тротоара, с бавна крачка продължи по пътя си и Алекси. После, вече в неговата стаичка преградена от големия склад, той се замисли повече от други дни и разбра, че нищо на този свят не е случайно. Позаслушан в усойната тишина между редките клиенти, той се съгласи, че може би е време да направи някаква промяна в живота си. Сякаш е настъпил момента да се събуди, да се раздвижи, да отвори прозорец в душата си, за да я проветри. Въпреки желанието си, никога не бе подхващал любовна интрига, нито се бе престрашил с годините да си намери любовница. Не бе кроял планове да открадне ласка извън дома, да оцвети сивия си живот с чужда жена, да направи нещо различно, да изпъкне като мъж, макар и с кратък, уличен флирт, не бе направил нищо, нищичко. Тогава, в следващите дни, една кротка увереност закрачи с него сутрин по тротоара. Ето, въпреки дългите години, прекарани в банално, семейно битие, той все още е заглеждан от случайни минувачки. Ще я заговори разбира се, още утре сутрин ще намери подходящ момент да й пожелае някаква хубава случка в днешния ден, пък съвсем няма и да е необичайно, ако се задълбочат нещата. Призна сам пред себе си Алекси, прииска му се друга, чужда уста да му шепне думи в ухото, други очи да го поглеждат с любопитство, друга кожа да го приласкава. Прибра се след работа окрилен, духовит, в чудно настроение и дори Дора изненадано го погледна с присмех и недоумение:
-Ха..да не са ти увеличили заплатата, че си тъй замаян?!
Този път той погледна благосклонно към лицето й, лъскаво от крема -самоделка, към размазаното, неизядено ярко червило в крайчеца на устата, по- надолу позна развлякана блуза с виснал конец, неизменния, домашен панталон пропаднал под коленете и онзи вечен мирис на евтин сапун, който я съпровождаше навсякъде. Сам пред себе си призна, че няма дълго да тъгува за Дора, ако се разделят. Знаеше, че е готов да я забрави на мига, ако има топли, ласкави ръце, които да го прегърнат и утешат, а сякаш и на Дора й бе безразлично какво ще се случи някога със семейството им. А синът му, Матей? Отдавна пораснал, отегчен от всички у дома, той вечно бързаше да се прибере след училище, за да се заключи в стаята си и едва ли щеше да тъгува, че Алекси ги е напуснал, макар и заради друга жена.
Една сутрин се случи така, че Алекси изпрати семейството си с добри пожелания за деня и вече стъпил на улицата разбра, че е подранил. Поразмисли се с ръце в джобовете, като безделник. Не му се тръгваше за склада преди да е зърнал обичайната си, сутрешна непозната. Може би днес щеше да я заговори, вместо да отлага, както правеше винаги. Да, настъпило е време за промяна в баналния му живот, а едва ли случайно провидението изпрати тази примамлива минувачка на пътя му? Заглежда го прикрито все пак, с някаква, нейна си тъга и Алекси нямаше да остане учуден, ако по- късно се окажеше, че скоро е претърпяла раздяла, а ако наистина е така, той ще трябва бързо да се възползва от момента. Както всяка сутрин наблизо ухаеше примамливо от баничарницата, той се изкуши да си купи и застана след няколко старци да изчака реда си. Беше чудесно утро, от тези в които човек без причина се радва и благодари за пробуждането. Тогава някой докосна Алекси по рамото, той рязко се обърна и видя жената от мислите си насреща. Ниска, но изящна, с живи очи, хубава уста и потник на едри цветя под който кожата й бе настръхнала от хапливите есенни сутрини. Тя се повдигна деликатно на пръсти за да е по- близо до ухото му, а той скован и изненадан долови мирис на сладникав парфюм и дъх на кафе от устата й. „ Сигурно доскоро е пила капучино?“ си помисли Алекси без причина и сякаш се усмихна сам на себе си. Жената протегна бледа ръка за да му подаде нещо, а той се учуди от гласа й, твърд, практичен, делови:
-Осемдесет на час..всяка вечер след шест вечерта...Кажете и на приятели!- каза, а той наведе объркан глава и видя какво му бе подала така ловко, розова картичка с лъскави букви. После, когато потърси жената отново, видя как бързо се е отдалечила с така познатите му, ситни крачици. Едва сега, осъзнал какво му бе казала той се сниши като нахокан. Наоколо хора тръгнали по свои си работи оживяваха есенния ден, чудни шумове долитаха отвсякъде, а той, Алекси стоеше до стената с приведени рамене, като човек на когото са съобщили лоша вест. Няма какво да се каже, бе много разочарован, сякаш го бяха излъгали след дълги обещания или грубо го бяха обрали. Как ще отиде по обичайния си път до склада сега, как ще се прибере по- късно в сивия си дом при грубата Дора, как ще се събуди утре сутрин и как ще му се прииска да излезе по- бързичко за да срещне непознат, но някак любим човек...как?!

К Р А Й

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=194420