ХуЛите - Гонорея.

След множеството "преводи" от северномакедонски, с които ни разсмиват редовно и които, кой знае защо?, не са в "Хумор и сатира", позволявам си и аз да ви занимая с друг вид превод от български на български - в случая от централнотракийски (пловдивски). Преди време текстът е преведен от френски на централнотракийски. Както и със северномакедонския, едва ли някой няма да разбере текста, но за всеки случай прилагам и "превод" - да се направя и аз също на "преводач".
И така...

Гонореята, нарѣчена още бленорея, слизотечение и пр. е единъ видъ бѣли, които иматъ за исходна точка пикочний каналъ; тая болесть е обща за двата пола, нъ по-често за мѫжския. Ний ще говорим тука за простата, не сифилитическа гонорея у мѫжете.
Тоя болезненъ припадъкъ прѣбивава въ слизистата покривка, която покрива пикочний каналъ; най-обикновената му причина се заключава въ съвокуплението съ жена, която има бѣли, или на която маточний рѫкавъ отдѣля остра течность, или пъкъ до свършванието на менструацията.
Срѣщатъ се мѫже, на които главичката и пикочний каналъ сѫ надарени съ такъва чувствителность, щото отъ най-малкото съвокупление съ нечистоплътна жена, тѣ се заразяватъ съ гонорея; тия мѫже за прѣдпазливость трѣбва да си намазватъ съ мазь главичката и пикочний каналъ. Сладката храна, излишното употрѣбление на силенъ чай или бира произвождатъ такъво сѫщо течение.
Когато гонореята дохожда от нечистото съвокупление съ жена, която е болна, болестьта е по-опасна и се нарича сифилитическа бленорея.
Бѣлѣзитѣ на гонореята се появяватъ обикновено отъ третия до шестия день слѣдъ съединението. Прѣди всичко се появява малъкъ сърбежъ въ началото на канала, послѣ паление и щипание. Скоро въспалителното състояние се распространява на всичкия каналъ; палението се усилва, усѣща се желание да се пикае, и при извършванието на тая потрѣбность болникътъ повече или по-малко страдае.
Ако мѫжътъ, поразенъ отъ започенѫта гонорея, безъ да си дава за неѭ смѣтка, по прѣжнему се прѣдава на любовни удоволствия, то той силно увеличава своята болесть. Скоро, споредъ излишествата, раздражението се усилва и слѣдъ нѣколко деня приема характеръ на истинско въспаление. По нѣкога раздражението се распространява върху пикочния мѣхурь, и от това произлиза незадържвание на пикочьта, тогась когато въ други случаи, напротивъ, сѫществува задържвание. Може също да се случи, че гонореята да се распространи на мѫдата и на слабиннитѣ вѫзели, което е всѣкога опасно. Най-послѣ, заразителната гонорея, раздразнена до крайность отъ лошия начинъ на живота и отъ излишествата, може да се свърши съ слѣдующитѣ усложнения:
Бубони, или въспаление, придружено съ подпухвание на слабиннитѣ жлези.
Шанкаръ, или разѣждание кожицата на главичката и отвърстието на пикочния каналъ.
Въспаление на прѣдстателната жлѣза.
Мѫчно испущание на пикочьта.
Кървава пикочь.
Свивание на канала.
Загуба на сѣмето.
Бленорейно въспаление на очитѣ и пр., и пр.
Тия усложнения, обикновено гибелни за цѣлостьта на органитѣ, и за общото здравие, изискватъ най-строго медицинско лѣкувание. За това заразенитѣ лица отъ гонорея трѣбва да се заематъ съ неѭ при самото начало, до като исцѣряванието не прѣдставлява още мѫчнотии.
Лѣкувание. Лѣкуванието на простата гонорея е съвсемъ просто: трѣбва болникътъ да се подхвърли на прохлаждающа, растителна диета, да се въздьржа от възбуждающи ястиета и питиета; въ голѣмо количество да пие ичемична вода; трѣбва да употрѣби няколко ванни и съвсѣмъ да се въздържа отъ полови удоволствия и отъ всичко, което може да възбуди желанието.
Спринцуванията съ сѣрно-киселъ цинкъ сѫ дѣйствителни при началото на болестьта, когато раздражението се съсрѣдоточава въ ладиеобразната вглѫбнина на главичката, ако само се знае употрѣблението имъ, безъ да се раздражава каналътъ. Ето какъ трѣбва да се постѫпва в дадения случай: направя се отъ платно (употрѣбявано) дебелъ тампонъ, като се турга при кореня на члена, сѣда се на него така, щото да се произведе натискъ на канала, това натискание има за цѣль да побърка на течностьта, която църкаме, да достигне пикочний мѣхурь, защото би го раздразнила. Слѣд това, въ отвърстието на канала пъхватъ окрѫглената трѫбица на маничка спринцовка, напълнена съ сѣрно-киселъ цинкъ, и постъпенно натискатъ буталото съ показателния пръстъ на дѣсната рѫка, а пъкъ съ кундяка и показателний пръстъ на лѣвата рѫка държатъ главичката на члена и прѣпятствуватъ съ пристискание да излѣзе нацърканото. Като се извади спринцовката, течностьта се оставя да дѣйствува нѣколко минути. Това нацърквание се прави два или три пѫти и послѣ членътъ се потопява въ чаша съ вода, която съдържа два грамма цинковъ растворъ. Три пѫти на день, сутрина, на пладне и вечеръ, се повтаря спринцованието, което става деветь пѫти, и доста сѫ три дни за да се унищожи започенѫтата гонорея.
Нъ когато болестьта е достигнѫла периода на въспалението, спринцуванията сѫ по-скоро врѣдни, отколкото полезни; трѣбва да се слѣдва въ такъвъ случай лѣкуванието, което се употрѣбява при въспалението на слизистиѣ покривки: ваннитѣ, полуваннитѣ, смекчителнитѣ питиета, диетата, смекчителнитѣ омивания, и ако ирекциитѣ сѣ твърдѣ болезнени, то да се прибави при омиванията нѣколко капки лауданумъ и да се приематъ единъ или два афионови хапа; къмъ пиевицитѣ трѣбва да се прибѣгва само въ такъвъ случай, когато има въспаление на престателната жлѣза или на пикочния мѣхурь. Копайский балзамъ трѣбва да се прѣдписва въ края на болестьта, за спирание на течението.
Има една метода за спринцувание съ селитро-кисело сребро, което, казватъ, унищожава гонореята въ нѣколко деня. Ний съвѣтваме страдающитѣ отъ тая болесть да се въздържатъ отъ подобно лѣкувание, тъй като най-силнитѣ срѣдства всѣкога оставятъ опасни дири въ ония мѣста, по които тѣ прѣминуватъ.
Прѣдпазителни срѣдства противъ гонореята. Много срѣдства сѫ прѣдлагани съ цѣль за притиводѣйствие на венерическото заражение, сирѣчь срѣдства, които да причиняватъ безнаказаность на съвокупленията съ болна жена. Тѣ се състоѭт въ измиванието на женскитѣ части или съ хлориста вода, или отъ настой отъ нарова кора, или съ растворъ отъ дѫбово вещество, или най-послѣ, съ 500 грамма вода, въ които е растопено 5 сантиграмма сулюмень. Ний мислимъ, че най-доброто прѣдпазително срѣдство за мѫжътъ е кондомътъ, който се нахулва тутакси, като прѣдварително се намажи члена съ нѣщо мазно, маслянисто и т.н. и да се даде на това срѣдството да влезе въ отвърстието на пикочния каналъ. При това трѣбва да се посвещава за съвокупление не повече от онова врѣме, което е необходимо за удовлетворение на желанието, и тутакси, послѣ това, трѣбва да се измиваме, за да отдалечимъ всички материи, които посрѣдствомъ попивание, могли би да спомогнѫтъ на заразението. Споредъ нашето мнѣние, това е най-доброто прѣдпазително срѣдство. Най-после и мѫжътъ, и жената трѣбва да бѫдѫтъ доста благоразумни и искрени, за да се не съвокупляватъ тогава, когато едина или другия подозрѣватъ въ себе си зараза.

Бракъ и безбрачие въ всички полови и морални проявления.
Съ най-любопитни исторически и медицински подробности за взаимнитѣ отношения на мѫжа и жената, отъ най-дълбока древность до наше време.
Съчинение от д-ра А. Деббе, прѣведено отъ 14-то французско издание.
Часть II, Хигиена, физиология и философия на брака и безбрачието
стр. 17 – 19.
Пловдивъ
Издание и печать на Хр. Г. Дановъ, 1897

Гонорея.

Гонореята, наречена още бленорея, лигавично течение и пр. е един вид бяло течение, което има за изходна точка пикочния канал; тази болест е обща за двата пола, но по-често за мъжкия. Ние ще говорим тук за простата, несифилитична гонорея у мъжете.
Това болезнено заболяване се развива в лигавичната покривка, която покрива пикочния канал; най-честата му причина е съвкуплението с жена, която има бяло течение, или на която влагалището отделя остра течност, или пък до свършването на менструацията.
Срещат се мъже, на които главичката и пикочният канал са надарени с такава чувствителност, че и от най-малкото съвкупление с нечистоплътна жена, те се заразяват с гонорея; тези мъже трябва за предпазване да си намазват с маз главичката и пикочния канал. Сладката храна, прекомерната употреба на силен чай или бира водят до също такова течение.
Когато гонореята идва от нечистото съвкупление с жена, която е болна, болестта е по-опасна и се нарича сифилитична бленорея.
Белезите на гонореята се проявяват обикновено от третия до шестия ден след контакта. Преди всичко се явява лек сърбеж в началото на канала, после парене и щипане. Скоро състоянието на възпаление се разпространява по целия канал; паренето се усилва, усеща се желание за уриниране, и при извършването на тази потребност болният повече или по-малко страда.
Ако мъжът, заразен от започналата гонорея, без да си дава сметка за нея, както преди се предава на любовни удоволствия, то той много увеличава своята болест. Скоро, според злоупотребата, раздразването се усилва и след няколко дни приема характер на истинско възпаление. Понякога дразненето се разпространява върху пикочния мехур, и от това произлиза незадържане на урината, докато в други случаи, напротив, съществува задържане. Може да се случи гонореята да се разпространи върху тестисите и на слабинните (лимфни) възли, което винаги е опасно. Най-накрая, заразната гонорея, доведена до крайност от лошия начин на живот и излишествата, може да доведе до следните усложнения:
Бубони, или възпаление, придружено с подуване на слабинните жлези.
Шанкар, или разяждане кожичката на главичката и отвърстието на пикочния канал.
Възпаление на простатната жлеза.
Мъчително уриниране.
Кървава урина.
Свиване на канала.
Безплодие.
Бленорейно възпаление на очите и пр., и пр.
Тези усложнения, обикновено пагубни за целостта на засегнатите органите, и общото здраве, изискват най-строго медицинско лечение. Затова заразените с гонорея лица, трябва да се заемат с нея от самото начало, когато лечението все още не представлява трудности.
Лечение. Лечението на простата гонорея е съвсем просто: болният трябва да се подложи на охлаждаща, растителна диета, да се въздържа от дразнещи ястия и питиета; в голямо количество да пие ечемична вода; да вземе няколко вани и напълно да се въздържа от полови удоволствия и от всичко, което може да възбуди желанието.
Впръскванията със серно-кисел цинк са ефикасни в началото на болестта, когато раздразнението е съсредоточено в ладиевидната вдлъбнатина на главичката, но само ако се знае как да се употребяват, без да се раздразва каналът. Ето как трябва да се постъпва в дадения случай: от платно (употребявано) се изготвя дебел тампон, и като се слага при корена на члена, сяда се на него така, че да се осъществи налягане върху канала, този натиск има за цел да попречи на течността, която впръскваме, да достигне до пикочния мехур, защото би го раздразнила. След това в отвърстието на канала се пъха окръглената тръбичка на малка спринцовка напълнена със серно-кисел цинк и постепенно се натиска буталото с показалеца на дясната ръка, а пък с палеца и показалеца на лявата ръка се държи главичката на члена и се възпрепятства с притискане да излезе впръснатото. Като се извади спринцовката, течността се оставя да действа няколко минути. Това впръскване са прави два или три пъти и после членът се потапя в чаша с вода, която съдържа два грама цинков разтвор. Три пъти на ден, сутрин, обед и вечер, се повтаря впръскването, което става девет пъти, и са достатъчни три дни, за да се унищожи започналата гонорея.
Но когато болестта е достигнала периода на възпалението, впръскванията са по-скоро вредни, отколкото полезни; в такъв случай трябва да се следва лечението, което се прилага при възпалението на лигавичните покривки: ваните, полуваните, успокояващите питиета, диетата, успокояващите умивания, и ако раздразненията са твърде болезнени, да се прибавят при умиванията няколко капки лауданум и да се приемат един или два афионови хапа; към пиявиците трябва да се прибягва само в такъв случай, когато има възпаление на простатната жлеза или пикочния мехур. Копайският балсам трябва да се предписва в края на болестта, за спиране на течението.
Има един метод за впръскване на селитро-кисело сребро, което, казват, унищожава гонореята за няколко дни. Ние съветваме страдащите от тази болест да се въздържат от такова лечение, тъй като най-силните средства винаги оставят опасни следи по ония места, по които преминават.
Предпазни средства против гонореята. Много средства са предлагани с цел противодействие на венерическата зараза, сиреч средства, които да правят съвкуплението с болна жена без последици. Те се състоят в измиването на женските части или с хлориста вода, или с настойка от нарова кора, или с разтвор от дъбово вещество, или, най-накрая, с 500 грама вода, в които е разтворена 5 сантиграма стипца. Ние мислим, че най-доброто предпазно средство за мъжа е кондомът, който се слага веднага, като предварително се намаже членът с нещо мазно, маслено и т.н., като се даде на това средство да навлезе в отвърстието на пикочния канал. При това трябва да се посвещава на съвкуплението не повече от онова време, което е нужно за удовлетворяване на желанието, и веднага , след това, трябва да се измиваме, за да премахнем всички материи, които чрез попиване, биха могли да спомогнат за заразяване. Според нашето мнение, това е най-доброто предпазно средство. Най-накрая, и мъжът и жената трябва да бъдат достатъчно благоразумни и искрени, за да не се съвкупяват тогава, когато единият или другият подозира в себе си зараза.

Брак и безбрачие във всички полови и морални проявления,
с най-любопитни исторически и медицински подробности за взаимните отношения на мъжа и жената, от най-дълбока древност до наше време.
Съчинение от д-р А. Деббе, преведено от 14-то френско издание.
Част II, Хигиена, физиология и философия на брака и безбрачието
стр. 17 – 19.
Пловдив
Издание и печат на Хр. Г. Данов
1897