ХуЛите - Жалба по вятърни мелници

Танцуваше край перките им вятър,
брашно се стелеше в очите ми смълчани
в измамното, небесно синьо лято.
И само аз не виждах, че са великани.
Извиваха сърцето и ръцете ми,
прекършваха гръбнака и дъха ми,
а аз ги милвах с нежност по лицето
и исках сляпо да им вярвам само.
Дървото стене във градината, когато
катерят клоните му грубите пети.
Препъва се и птицата, която
все още не умее да лети.
Върни ми мелниците и брашното, Господи,
а великаните за вятъра вържи!
Прати ги някъде да скубят троскот...
Прати ги някъде през девет планини!
Ръцете ми така да заздравеят -
да оплета най- силните криле,
най- здравите и жилави въжета-
бесилки за гигантски страхове!