* * *
Автор: Marta Дата: 13.03.2019 @ 10:20:35 Раздел: Избрано поезия
"Беше една разсеяна Пролет,
която оставяше където й падне нещата си."
Костас Монтис
Тя е вечно разсеяна пролет -
тя е влюбена във дъжда,
той се лее без мяра отгоре и -
тя си губи по него ума...
Тя небрежно си пуска нещата
и разхвърля целия свят.
Носи вятър - издува торбата и,
и разпръсква зелен аромат.
А по пътя по който минава
никне вредом тревожна трева.
Тя е нейде наоколо. Казвам ви -
постоянно намирам неща!
Кукурячета. Стръкчета разни -
жълти, сини, лилави цветя...
Теменужки! Безброй буболази
щъкат в тънката остра трева.
Подир нея изприщват се храстите
и избива по клоните цвят.
Тя се вее. Безпорядък и щастие
с нея веят се, тичат, хвърчат...
Тя е вечно разсеяна пролет.
Тя е влюбена във света
и се губи така непресторено,
постоянно намирам неща...
|
|