Към

Автор: radi_radev19441944
Дата: 09.03.2019 @ 11:03:13
Раздел: Избрано поезия


Започва пак обратното броене.
Присъдата е вече произнесена.
Рисувам „Вик” за всички неродени
в очите на незрящи и обесени.

Рисувам си вселени и надежди
със много небеса и пълнолуния
в една безбрежност кукувича прежда.
В една градина есенни петунии.

И често с ветровете си говоря.
Тъгата е скучаеща самотница.
В прозорец облаци и метеори,
в отломки нощ за котки и бездомници.

Смъртта не е Халеева комета.
И сипва зной в душата на цигулката.
Понякога над маковете свети
най-бледото фенерче на светулките.

Присъдата известна е отдавна
и сянката ми в камъка е вграждана.
Пътувам през галактиките бавно
със спомени от минало прераждане.

Понякога насън ще се отбивам.
Щурците спят в съня на самодивите.
Тъгата може би ще ти отива,
но предпочитам да си сред щастливите.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=193647