Мария чете небето
Автор: mariq-desislava Дата: 11.02.2019 @ 09:51:19 Раздел: Избрано поезия
Мария не се бои тишината да срича
и да слиза от хълма при хората –
на колене да слуша наболите им думи.
Тя винаги си тръгва преди да са съзрели
сиянието, което носи мълком.
Небесните сандали прошумоляват
само долу, в ниското, където тревите догонват
последният дъжд и половина.
Върху изморените земни рамене
тя си ляга до момчето, което
вместо нея целия свят дирижира.
Небето капе от сърцето ѝ високо,
сетната сянка от очите му изпива.
Всяка майка е Божия –
ражда свой собствен Бог.
|
|