Историята си е история

Автор: yd
Дата: 06.01.2019 @ 07:43:10
Раздел: Приказки


В началото било Чипровското въстание и с неговото потушаване голяма част от тогавашното българско население се изселило на запад. Там, на запад заживели относително щастливо,
но им се наложило да приемат католицизма, което тогава не било кой знае какъв проблем. Разклонения от тези българи заживели в Америка, Австралия и... въобще в различни райони на тогава големия свят.
Проблем се появил в началото на 20 век, когато част от техните наследници решили да се върнат в България. Правителството им отпуснало незаети тогава необитавани земи, едната от тях в Плевенско – на 2 км. от Искъра, за да си направят село. Направили го. И църква си построили, но католическа. Запазили и придобитите преди това традиции и обичаи, като например пухени завивки, дебели 50 сантиметра, които ние бихме приели за дюшеци. За да ги има тези завивки те отглеждали много птици в двора – кокошки, патици, пуйки, мисирки... въобще голяма благодат... и плетели дантели, а всички стаи били варосани в бяло. Виреели дини, повече от чушките и доматите – не, че нямали. Имали си и яйца и за всеки пристигнал на гости колели кокошка – от нея хем супа имало, хем печено. Населението извън новото село обаче така и не ги приемало като свои, защото църквата им била католическа.
Разбира се, че някои от тях (тези, дошлите от Запада) си намерили местни момичета, а пък и религията вече била забранена – кой католик, кой некръстен въобще...
Онези, които останали обаче там в Банатско вече били малцинство, защото се наричали българи, та нито пътища им се правили... нито нищо – да си седят там в гетото и по възможност да не показват на останалия свят запазените все още в живота им български носии и доста от думите от българското им потекло.
Това дето знам от дядо си, чичо си и някои съседи от детските ми спомени е, че като се върнали в България нашата фамилия е била Писареви – това, защото моя прадядо бил единственият грамотен от пристигналите обратно, та затова и Писар бил на селото при създаването му. После сме станали Узунови, защото имаме дълги кокали – пръсти, крака и т.н. Сега ми казват, че генетично ми е заложено да пиша и да уча – сега това се нарича Life Long Learning, и се чудя дали това е за срам на моите години.
Стига толкова за днес.
Утре пак, защото това ме държи жива и будна, макар че за сина ми може да изглеждам и стара, и заспала – смиг

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=193097