Бащите ни грешиха

Автор: tsveti
Дата: 25.12.2018 @ 14:32:26
Раздел: Романи


ВТОРА ГЛАВА

Everything must change
Nothing remains the same
Nina Simone

И започна Новият живот.
С болка.
Имплантираните клетки от Protopterus aethiopicus се деляха с шеметна скорост върху остатъците от белодробна тъкан на Косара. Белият ѝ дроб се формираше наново, разгъваше се постепенно, увеличаваше обема си, раздуваше се като медуза, точно като при новородено. Болка при всяко вдишване. Сълзи. Крясъци от безсилие. Безсънни нощи в малката къща на морския бряг.
Доктор Йорданов пристигаше по спешност с инжекции обезболяващи. Веднъж в два през нощта слезе от колата направо с бялата престилка. Сложи инжекцията, погали Косара по челото, преслуша гърдите ѝ, изчака я да заспи. Марина влезе в стаята с чаша горещ чай и го завари заспал на люлеещия се стол до леглото така, както е мерил пулса на детето – още с ръка върху китката ѝ. Усмихна се през сълзи. Наметна го с леко одеяло, внимателно подпъхна под гърба му малка възглавничка и загаси лампата.
Запъти се на пръсти към вратата, но малко преди да затвори, с колебливи крачки се завърна до леглото. На оскъдната лунна светлина спящото ѝ дете и младият Самуил Йорданов с неговия красив профил и чуплива светла коса изглеждаха библейски прекрасни. „Господи, запази ги така!“ – помоли се мълчаливо жената. Коленичи и леко прихвана ръката му, с която той още здраво стискаше китката на Косара. Бавно я премести върху тялото му, но тя все се изплъзваше изпод одеялото и провисваше надолу. При втория опит да я пъхне Марина спонтанно се наведе и нежно целуна силните прекрасни пръсти, спасили живота на детето ѝ. Развълнува се. Топлина полази по тялото ѝ. „Бях забравила какво е, Господи.“ Изведнъж почувства, че е наблюдавана. Хвърли поглед към Самуил и видя, че сериозно и внимателно я изучава през полуспуснатите си мигли. Марина пламна от срам и избяга от стаята.
След три месеца направиха скенер в болницата в близкия град.
- Чудесно! – очите на доктора светеха от задоволство – Имаме си чисто нови бели дробове, които функционират отлично. Още дори не са достигнали максималния си капацитет.
- А болката, докторе? – Марина невярващо вметна.
- Болката? Болката значи живот, мила Марина – усмихна ѝ се широко – Много скоро ще забравите за болката. И най-бързо това ще стане с плуване.
- Плуване? – с любопитство се намеси Косара.
- Да, мила моя! – усмихва ѝ се младият доктор – Обичаш ли да плуваш?
- Ами, не знам дали мога, докторе, с мама не сме ходили много често на море – усмихна се притеснено момиченцето.
- А аз съм сигурен, че можеш. И вече сте с мама на море постоянно. Това е лекарството, което ти предписвам и искам да се спазва с абсолютна точност – по един час плуване в морето всеки ден. И след две седмици вместо от болка ще ми се оплакваш от пресоляване.
Косара не отделяше поглед от него. „Ех, този доктор! Уж е строг, пък ми намига.“
Погледа, погледа, реши и тя да му намигне, но не успя да притвори само едното си око като доктора, а силно стисна и двете.
Той се разсмя високо и я потупа по рамото:
- Ще те науча, не се тревожи!
- Изглеждате доволен, докторе? – погледна го Марина все така невярващо.
- Марина, погледнете снимката – с изящните си пръсти Самуил очерта ясните форми на белите дробове – Успяхме, Марина. Белите дробове са реконструирани напълно. В момента са с капацитет идеален за възрастта на Косара. Според мен обемът ще нараства още. От плуването ще заякнат мускулите, ще се увеличи вместимостта на гръдния кош, за да поеме увеличения обем на белите дробове. Тя има нужда от водната среда, Марина като...
- Като риба? – погледна го настойчиво Марина.
- Да, като риба. Необходимостта от водна среда е вече част от генома на Косара – кимна докторът.
- Докторе! – усмихна се щастливо Косара – А кога ще стана русалка?
Докторът изведнъж се разсмя весело и махна с ръка.
- Знам ли, може би още утре, мила моя! – закачливо разроши косата ѝ, усмихна се и си погледна часовника.
- Хей, имам още малко време. Мога ли да ви поканя, мили дами, на кафе и сладолед в морето?
- Да, да! – извика радостно детето.
- Ами, добре – съгласи се Марина неохотно.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=193014